ЗА РОДИТЕЛИ

Агресията при малките деца, какво можем да направим, за да я преодолеем!!!

от сайта: http://www.psiholozi.com/

Агресията и насилието, социалните конфликти, военните сблъсъци са тревожни проблеми за всяко съвременно общество. Агресивното поведение нанася трудно излечими  психични травми върху индивидите. Поради този факт, агресията е един от основните предмети на изследване на психологичните науки.

През годините на прехода към демократично общество семействата са все по-заангажирани с бизнес и намиране на средства за изхранване. По този начин се получава едно отдалечаване на възрастните от подрастващите, резултатите, от което дават своите негативни плодове.

Адекватната оценка на агресията и насилственото поведение изисква откриването на основните причини и обуславящите ги фактори, водещи до ескалация на насилствен изблик при индивидите, което улеснява предвиждането, редуцирането им и ограничаването на тези деструктивни явления.

Какви действия трябва да предприемем от позицията на възрастен към дете ?

Реагирайте бързо ! 

Опитайте се да отреагирате веднага, когато забележите, че детето ви става агресивно. Безполезно е да чакате да удари братчето си за трети път, преди да кажете “Стига” (особено пък ако сте го повторили десетина пъти през последния час). Най-добре е всеки път да давате ясно да се разбере, че прави нещо лошо. Отстранете детето от ситуацията за кратко на друго място – да поседи 3-4 минути мирно е достатъчно за дете на тази възраст. Идеята е да свърже поведението си с последствията и да разбере, че ако удря или хапе ще пропусне от веселбата. Независимо колко сте ядосани, се опитайте да не крещите, да не удряте детето и да не му казвате, че е лошо. Вместо да го накара да промени държанието си, такава реакция от ваша страна би му показала, че вербалната и физическа агресия са начинът на поведение когато си ядосан. Вместо това, дайте добър пример като се контролирате и спокойно отстраните детето от спорната ситуация.

Придържайте се към този план ! 

Доколкото е възможно, отреагирайте на агресивното поведение винаги по един и същи начин. Колкото по-предвидима е реакцията ви, толкова по-бързо ще изградите определен модел, който детето ви ще разпознава и очаква. Резултатът ще бъде, че детето ще осъзнае, че ако се държи зле, ще бъде отстранено от игрите – това е първата крачка към контролиране на собственото поведение. Дори ако направи нещо, което ви излага на публично място, се придържайте към този план. Повечето родители разбират ситуацията, в която се намирате – всички минаваме през тези периоди. Ако ви зяпат, просто кажете нещо от сорта “Не е ли прекрасна тази възраст”  и се справете със ситуацията по вече установения начин.

Говорете !

Оставете детето да се успокои, а после спокойно обсъдете какво се е случило. Най-подходящото време за това е, когато то се е укротило и преди да е забравило случката – в идеалния случай, между половин и един час по-късно. Попитайте дали може да ви обясни каква е била причината за избухването. Обяснете, че е нормално да се ядосаш понякога, но не е хубаво да блъскаш, удряш, риташ и хапеш. Предложете на детето други начини да покаже колко е ядосано – например да рита топка, да удря по възглавницата, да намери възрастен, който да посредничи в спора или просто да изкаже на глас чувствата си.

Сега е подходящото време да научите детето да се отдалечи от вбесяваща ситуация или хора, докато измисли по-подходящ начин да отговори отколкото да размахва юмруци. Можете да помогнете на детето си, като четете заедно книжки на тази тема.

Затвърждавайте чувството за отговорност !

 Ако агресивността на детето ви доведе до повреждане на чужди неща или до бъркотия, детето трябва да помогне това да се оправи. То може да залепи счупена играчка, например, или да събере бисквитите или кубчетата, които е разхвърляло в гнева си. Не формулирайте това като наказание, а просто като естествено следствие от гневна постъпка – всеки трябва да  го направи, след като е счупил нещо.

Също така се уверете, че детето е наясно, че трябва да каже “извинявай”, когато премине границата – дори ако трябва да го заведете за ръка до засегнатата страна и да го кажете вместо него. Извинението на детето може първоначално да звучи неискрено, но урокът ще намери почва у него.

Възнаграждавайте доброто поведение !

 Вместо да обръщате внимание на детето само когато се държи лошо, опитайте се да забележите и когато се държи добре – например когато моли да си поиграе на компютърната игра, а не грабва направо мишката, или когато отстъпва люлката на чакащо дете. Кажете му колко се гордеете с него. Покажете му, че самоконтролът и мирното решаване на конфликти са по-удовлетворяващи – и дават по-добри резултати, отколкото блъскането на децата. Сложете например специален календар на вратата на хладилника или на стената в детската стая и награждавайте детето с пъстър стикер, когато е съумяло да се сдържа.

Ограничете телевизията !

 Невинно изглеждащите анимационни филмчета и някои други така наречени детски предавания често са изпълнени с викане, ритане, блъскане и удряне. Така че опитайте да проверите програмите, които детето ви гледа, като просто ги гледате с него – особено ако детето ви е склонно към агресия. Ако в програмата има нещо, което не одобрявате, говорете с детето за него (Американската асоциация на педиатрите препоръчва децата на възраст между 3 и 5 години да не гледат повече от час-два “качествена” телевизия на ден).

Не се притеснявайте да потърсите помощ !

 Някои деца имат по-големи проблеми с агресивното поведение от други. Ако държанието на детето ви е такова продължително време и в по-тежка форма, създава проблем в градината или в други организирани форми и като следствие предизвиква физически атаки към деца или възрастни, се консултирайте с педиатъра. Заедно можете да установите къде е коренът на проблема и да решите дали е необходим детски психолог или психиатър. Понякога зад гневните изблици се крият недиагностицирани нарушения в ученето или поведението, понякога проблемът е свързан със семейството или с някакви емоционални трудности. Каквато и да е причината, някой съветник би могъл да помогне на детето да преодолее емоциите, които водят до агресивност и да го научи да се контролира в бъдеще. Най-вероятно професионална помощ няма да ви бъде необходима – но ако детето има нужда от консултация, е облекчение да знаете, че не е нужно да се справяте с проблема съвсем сами.

Динко Атанасов

"Да" и "Не" за родители.

Как да създадем положително
               общуване между дома и детската градина?

                                        ДА

1.  Предполагайте, че учителите имат най-добри намерения - когато чуете от детето си за проблем, не реагирайте спонтанно, поговорете с учителя преди това. Добре е тонът ви да не бъде критичен, преди да сте чули и гледната точка на педагога.

(иначе казано, децата са склонни да преувеличават, променят или направо - да си измислят. За да не попаднете в ситуация да се извинявате за излишно остър тон, добре е да сте си изяснили всичко предварително).
2.  Нека отношението ви към училищния персонал да е положително; не забравяйте, че вие ще работите заедно, като "колеги", за да решите проблем или да съставите план за действие.
3.  Бъдете активни участници в  живота на детето си - четете бележките, които ви пращат от детската градина, присъствайте на родителски срещи, помагайте на учителите, когато е възможно.
4.  Ако се случва нещо в живота на детето, което би могло да му окаже влияние и в детската градина, споделете с учителката. Това ще и` бъде от полза да помогне на детето ви по-лесно да преодолее временното затруднение.
5.  При възникване на проблем, първо говорете с учителката. Ако се обърнете направо към директора, ще е по-трудно после да срещнете съдействие от страна на учителя за  решение на този проблем.
6.  Не подронвайте авторитета на учителите пред детето си. Ако то не уважава първите си учители в детската градина, как да очакваме от него да уважава училището като институция?

                                         НЕ

1.  Не реагирайте твърде силно на нещо, което детето ви разказва за случка в училище. Изслушайте го и след това говорете с учителката, но за да разясните, не за да атакувате.
2.  Не се срещайте с възпитателя на детето си, предполагайки, че вие можете да диктувате какво да се направи в дадена ситуация.Вашето отношение може или да помогне, или да попречи за разрешаване на проблема. Ако сте толерантни, колегиални и позитивно настроени, обикновено ще постигнете много повече!
3.  Не мислете, че вашето мнение няма да бъде зачетено. Ентусиазмът е заразителен. Ако имате идея-споделете я!
4.  Не забравяйте да споделите положителните си впечатления за учителите и помощния персонал със самите тях. Всеки, който работи, има нужда да знае как се справя, особено ако мнението за работата му е положително! Често е достатъчна само една добра дума, за да покажете, че оценявате направените усилия!
5.  Не подценявайте силата, която имате като родител. Макар че е най-добре да не подхождате към училищния персонал с лошо отношение, вие имате последната дума!
6.  Не забравяйте, че вие, родителите, ЗАЕДНО с учителите, имате една и съща цел - да дадете най-доброто възпитание и образование на вашето дете.http://www.hera.bg/s.php?n=2285