Трудности при постъпване в детската градина

Трудности на приспособяването

Всички деца преживяват стрес при постъпването в детската градина. За някои от тях той трае няколко дни, за други – месец, а при особено силни адаптационни трудности може да продължи цяла година. Колкото и грижлива да е била подготовката на детето за този преломен момент – постъпването в детската градина – първоначалния стрес няма как да бъде избегнат. И до голяма степен тежестта му зависи от емоционалната стабилност, позитивизма и увереността в успеха на начинанието на майката.

Обичайно адаптацията продължава около месец. Ако след тази период плачовете сутрин продължат или се появяват през различни интервали от време, ако се появят и други промени в обичайното поведение на детето, наложително е да се разберат причините и да се вземат определени решения: преместване в друга група или градина, спиране на детето от посещение в заведението за някакъв интервал от време.

По какъв начин детето може да изрази нежеланието си да посещава градина?

Най-често сутрин децата се вкопчват с рев и писъци в майките или бащите, които ги водят и не искат да ги пуснат да си тръгнат. Може да издебнат подходящ момент и да хукнат след тях, дори да излязат извън сградата, с опасност за живота си. При други деца нежеланието се изразява органически – с връщане към стари навици на напишкване и наакване, смукане на пръст, биберон, нощни кошмари, неясни оплаквания от болки или неразположения – разстройства, отити, болки в корема, запек. В групата детето може да изрази нежеланието си с агресивно поведение към другите деца или апатия и отказ от участие в каквито и да било занимания.

Причините за трудното адаптиране

Те са много разнообразни. В някои случаи става дума за много покровителствано от семейството си дете, което не е самостоятелно и е уверено, че не може да съществува без близките си. В други става дума за ревност – в къщи остава по-малко братче или сестриче и детето ревнува майка си от него. В трети детето живее сред непрекъснати кавги между родителите си и се страхува, че без него с тях може да се случи нещо лошо. Някои деца тълкуват тръгването на градина като знак, че родителите не ги обичат и гледат на детската градина като на изоставяне и отхвърляне. Други просто не са достатъчно зрели психически и физически, за да прекарват толкова много време сред толкова много хора без близките си. Проблемът може да е и в детската градина: неудачно посрещане, антипатия към член от екипа и от член на екипа, страх от учителка/и или друг член от персонала, неприятни изживявания.Не е лесно установяването на истинските причини за продължителната адаптация, защото е много трудно да разбереш какво точно мисли 3 годишния човек. Но е наложително да се направи, за да се вземат решения за по-нататъшния живот на детето.

Детската градина – уморително преживяване на децата

При целият позитивизъм на предварителната подготовка действителността в групите е твърде изморително и изнервящо преживяване за децата. В началото те са стресирани от огромния (за тях) брой от непознати възрастни и деца и хаоса от тези много хора, непознати играчки и предмети и нов, неотменим ред и режим е твърде натоварващ и изморителен за малкия човек. Те не могат да разберат защо възрастните, с които току що са свикнали донякъде изчезват около обяд и на тяхно място идват други, с които също трябва да се свиква. Усещат, че има някакъв ред в тези изчезвания и появявания, но не могат да схванат този ред и това ги прави неспокойни и неуверени. Освен това през цялото време на престой в заведението те непрекъснато са развеждани от занималнята в умивалнята или тоалетната, във физкултурния салон или на двора, т.е. за тях средата е разпокъсана и поради това – застрашителна. В тази среда отделното дете няма свое интимно място, в което да се оттегли за възстановяване и покой, няма собствен предмет, който да му служи за опора и да му дава сигурност. (За това препоръчаме на нашите родители в началото да водят децата си с любима играчка, която да не е много скъпа или лесна за счупване или разваляне. Тази играчки служи за емоционална опора за детето в непознатата среда.)Така детето съществува 9-10 часа сред непрестанно движение и шум, сред непознати хора и предмети. Този начин на живот би изморил и изтощил и възрастен човек, та какво остава за неукрепналата и несъвършена детска психика! Ето защо  съветваме родителите на новопостъпили деца да ги вземат възможно най-рано – около 16,30 часа, за да защитят детската психика от трудностите на дългия работен ден.

Ето, това обичайно се случва първите дни детската градина. Как ще организирате своя и на детето ден зависи само от вас. Нашият единствен съвет е: не бързайте да започнете работа още на другия ден, след като детето ви постъпи в ясла или детска градина. Изчакайте 1-2 седмици и бъдете на разположение духом и тялом на детето си и неговите учители, докато премине адаптационния период. Бъдете като пристан в бурно море – стабилни, емоционално устойчиви, позитивни, уверени в успеха, за да бъде успешен и старта на детето ви в образованието!

източник- Интернет