Моля, не помагайте на децата ми!!

Автор: Кейт Бейкър

Не съм седнала тук, на цели? 5 метра от децата си, защото ме мързи да стана и да им помогна да се изкачат по стълбата. Доведох ги на площадката, за да се научат сами да се катерят.

Уважаеми родители в парка,

Моля, не повдигайте дъщерите ми до върха на стълбата, особено след като сте ме чули да казвам, че аз няма да го направя, и съм ги окуражила сами да се справят.

Не съм седнала тук, на цели? 5 метра от децата си,защото ме мързи да стана и да им помогна. Доведох ги на площадката, за да се научат сами да се справят.

Те не са тук, за да се озоват на върха на стълбата, тук са, за да се научат как да се изкачват по нея. Ако не могат да се справят сами, ще трябва да преживеят разочарованието. И още – ще имат цел и мотивацията да я постигнат.

Междувременно нека да продължават да опитват. Искам да се уморят от собствените си ограничени възможности и да решат да ги преодолеят сами, без моята помощ.

Не е моя работа – и със сигурност не е ваша – да предпазвам децата си от това да се чувстват ядосани, уплашени или разстроени. Ако го направя, ще им открадна възможността да научат, че един провал не е краят на света и може да бъде превърнат в успех или използван за ценен урок.

Ако закъсат, не е моя работа да ги спасявам незабавно. Ако го направя, ще ги ограбя от възможността да се научат да се успокояват сами, да оценяват ситуацията и да опитват да решават проблема самостоятелно.

Не е моя работа да ги предпазвам от падане. Ако го направя, ще ги лиша от урока, че падането се случва, но рискът си струва, и че винаги могат да станат отново.

Не искам дъщерите ми да научат, че не могат да преодоляват препятствията без чужда помощ. Не искам да свикнат с мисълта, че могат да стигнат нависоко без усилия. Не искам да знаят, че могат да получат наградата, без да са преодолели трудностите и без реално да са я заслужили.

Защото – и това може да ви изненада – нито едно от тези неща не е истина. И ако дори за момент им позволя да си ги мислят, то съм се провалила като майка.

Искам моите момичета да познават радостта от преодоляването на страха и съмнението и от постигането на трудната цел.

Искам да вярват в собствените си способности, да са уверени и настоятелни в действията си.

Искам да приемат ограниченията си, докато не измислят своя собствен начин да се справят с тях.

Искам да се чувстват способни да вземат собствени решения, да развиват умения, да поемат сами рискове и да се справят с чувствата си.

Искам да се научат да се изкачват по тази стълба без помощта ви, колкото и да е добронамерена.

Защото могат. Знам го. И ако им позволя, те също ще го научат съвсем скоро.

Така че, благодаря ви, че отстъпвате и ме оставяте да си върша работата, която всъщност е да се противопоставям на същите тези импулси, които вие удовлетворявате, и да си прехапвам езика всеки път, когато ми иде да извикам ВНИМАВАЙ!? А също и да избирам – умишлено, болезнено – да оставам на мястото си, когато искам да се втурна напред.

Защото, докато децата ни растат, стълбите ще стават все по-високи и страшни и много по-трудни за изкачване. И не знам за вас, но аз предпочитам да ги науча да се справят сами сега, когато грешката означава драскотина или ударено коляно, което може да бъде излекувано с целувка, когато всеки труден хълм може да бъде преодолян с припева „Аз мога, аз мога“ и докато тези 5 метра разстояние между нас все още им се струват много.

Kate Bassford Baker’s Blog September 14, 2012

Още по темата:

За агресивните деца на площадката

Думите, които не трябва да пропускаме да казваме на децата си

Изложба от рисунки на децата от школата по изобразително изкуство към фирма "Магия 7"

Традиционна среща с представители на близките училища ОУ "Никола Вапцаров" и ОУ"Антон Страшимиров"

съобщение за родителски срещи

Трудности при постъпване в детската градина

Трудности на приспособяването

Всички деца преживяват стрес при постъпването в детската градина. За някои от тях той трае няколко дни, за други – месец, а при особено силни адаптационни трудности може да продължи цяла година. Колкото и грижлива да е била подготовката на детето за този преломен момент – постъпването в детската градина – първоначалния стрес няма как да бъде избегнат. И до голяма степен тежестта му зависи от емоционалната стабилност, позитивизма и увереността в успеха на начинанието на майката.

Обичайно адаптацията продължава около месец. Ако след тази период плачовете сутрин продължат или се появяват през различни интервали от време, ако се появят и други промени в обичайното поведение на детето, наложително е да се разберат причините и да се вземат определени решения: преместване в друга група или градина, спиране на детето от посещение в заведението за някакъв интервал от време.

По какъв начин детето може да изрази нежеланието си да посещава градина?

Най-често сутрин децата се вкопчват с рев и писъци в майките или бащите, които ги водят и не искат да ги пуснат да си тръгнат. Може да издебнат подходящ момент и да хукнат след тях, дори да излязат извън сградата, с опасност за живота си. При други деца нежеланието се изразява органически – с връщане към стари навици на напишкване и наакване, смукане на пръст, биберон, нощни кошмари, неясни оплаквания от болки или неразположения – разстройства, отити, болки в корема, запек. В групата детето може да изрази нежеланието си с агресивно поведение към другите деца или апатия и отказ от участие в каквито и да било занимания.

Причините за трудното адаптиране

Те са много разнообразни. В някои случаи става дума за много покровителствано от семейството си дете, което не е самостоятелно и е уверено, че не може да съществува без близките си. В други става дума за ревност – в къщи остава по-малко братче или сестриче и детето ревнува майка си от него. В трети детето живее сред непрекъснати кавги между родителите си и се страхува, че без него с тях може да се случи нещо лошо. Някои деца тълкуват тръгването на градина като знак, че родителите не ги обичат и гледат на детската градина като на изоставяне и отхвърляне. Други просто не са достатъчно зрели психически и физически, за да прекарват толкова много време сред толкова много хора без близките си. Проблемът може да е и в детската градина: неудачно посрещане, антипатия към член от екипа и от член на екипа, страх от учителка/и или друг член от персонала, неприятни изживявания.Не е лесно установяването на истинските причини за продължителната адаптация, защото е много трудно да разбереш какво точно мисли 3 годишния човек. Но е наложително да се направи, за да се вземат решения за по-нататъшния живот на детето.

Детската градина – уморително преживяване на децата

При целият позитивизъм на предварителната подготовка действителността в групите е твърде изморително и изнервящо преживяване за децата. В началото те са стресирани от огромния (за тях) брой от непознати възрастни и деца и хаоса от тези много хора, непознати играчки и предмети и нов, неотменим ред и режим е твърде натоварващ и изморителен за малкия човек. Те не могат да разберат защо възрастните, с които току що са свикнали донякъде изчезват около обяд и на тяхно място идват други, с които също трябва да се свиква. Усещат, че има някакъв ред в тези изчезвания и появявания, но не могат да схванат този ред и това ги прави неспокойни и неуверени. Освен това през цялото време на престой в заведението те непрекъснато са развеждани от занималнята в умивалнята или тоалетната, във физкултурния салон или на двора, т.е. за тях средата е разпокъсана и поради това – застрашителна. В тази среда отделното дете няма свое интимно място, в което да се оттегли за възстановяване и покой, няма собствен предмет, който да му служи за опора и да му дава сигурност. (За това препоръчаме на нашите родители в началото да водят децата си с любима играчка, която да не е много скъпа или лесна за счупване или разваляне. Тази играчки служи за емоционална опора за детето в непознатата среда.)Така детето съществува 9-10 часа сред непрестанно движение и шум, сред непознати хора и предмети. Този начин на живот би изморил и изтощил и възрастен човек, та какво остава за неукрепналата и несъвършена детска психика! Ето защо  съветваме родителите на новопостъпили деца да ги вземат възможно най-рано – около 16,30 часа, за да защитят детската психика от трудностите на дългия работен ден.

Ето, това обичайно се случва първите дни детската градина. Как ще организирате своя и на детето ден зависи само от вас. Нашият единствен съвет е: не бързайте да започнете работа още на другия ден, след като детето ви постъпи в ясла или детска градина. Изчакайте 1-2 седмици и бъдете на разположение духом и тялом на детето си и неговите учители, докато премине адаптационния период. Бъдете като пристан в бурно море – стабилни, емоционално устойчиви, позитивни, уверени в успеха, за да бъде успешен и старта на детето ви в образованието!

източник- Интернет

За родителите на приетите деца в първа група

ВАЖНО СЪОБЩЕНИЕ

Уважаеми родители ,


Среща с родителите   на приетите  деца
  В ПЪРВА ГРУПА „ПЧЕЛИЧКА”  набор 2010
ще се проведе на 27 август/вторник/ от 17 часа в   занималнята на  групата на ІІІ етаж в детската градина.
Повече подробности на фейсбук - страницата на градината: ОДЗ 8 „Лястовичка”Варна
и на групата: ОДЗ 8 група Пчеличка 2010

                                       От учителките на групата:
                                               Р. Божкова и Р. Митрева
                                         Директор: А. Рашкова

Народни танци -допълнителни педагогически услуги